Хънтър Байдън е виновен. Това е ОК.
По предписание не е добре синът ви да бъде наказан за закононарушение и изключително не когато сте настоящ президент в разгара на брутална акция за преизбиране.
Но осъждането на Хънтър Байдън във федералния съд във вторник по обвиняване в неистина по молба за огнестрелно оръжие преди шест години е чисто позитивно – не за себе си, несъмнено, или за неговото многострадално семейство, само че в последна сметка за татко си, американската правосъдна система и върховенството на закона.
В последна сметка, не е по този начин ли би трябвало да работи? Ако нарушиш закона, носиш следствията. Дори и да си наследник на президента. Дори и да сте някогашен президент.
Само преди две седмици републиканците гърмяха за възмутителната неправда на една друга присъда за отговорен. Странно, не съм чувал доста недоволства за това, макар че включва нарушаване на „ документи “ (бу!), което се отнася до наредбите за оръжие (допълнително бу!). Единствените недоволства, които си припомням, бяха, че Хънтър се измъкваше прекомерно елементарно със съглашение за признание на виновността... до момента в който това не пропадна в последния миг.
завързаха се на възли, пробвайки се да отхвърлят смисъла му. (Ще ви спестя неприятностите: за тях присъдата на Хънтър е прикритие за неговите и на татко му същински закононарушения. Освен това всяка присъда на Байдън е де факто законна, до момента в който всяка присъда на Тръмп е де факто машинация.) Какво хаковете не можаха заличаване бяха единомислещите присъди на две журита в две юрисдикции. (Да не приказваме за идното и по-сериозно гонене на Хънтър от Министерството на правораздаването по данъчни обвинявания.)Разбира се, системата надалеч не е съвършена. Богатите и могъщи хора се измъкват през цялото време; бедните хора по-често не го вършат. И въпреки всичко последните две седмици предоставиха прегледен урок по справедливото правосъдие и сериозността, която характеризира наказателните процеси и разискванията на правосъдните заседатели. Говорим доста за презумпцията за непорочност, само че този основополагащ принцип получава смисъла си единствено в подтекста на едно общество, което фактически търси отговорност от причинителите си.
Ако ловецът Съдебното гонене на Байдън илюстрира всичко, това е, че администрацията на татко му почита равното правораздаване и върховенството на закона, дотам, че президентът се отдръпна, даже когато личната му плът и кръв беше изправена пред евентуална присъда затвор. Можете ли да си визиите даже за част от секундата Доналд Тръмп да разреши на Министерството на правораздаването – неговото Министерство на правораздаването – да преследва някое от децата му? Или че не би ги помилвал авансово, единствено с цел да бъде двойно по-сигурен?
Разбира се, че не можете и това е толкоз значима разлика, колкото съществува сред двамата претенденти за президент през 2024 година
